Jackson has been singing since a child, and over time his voice and vocal style have notably changed, either through puberty or a personal preference to align his vocal interpretation to the themes and genres he chooses to express. Between 1971 and 1975, Jackson's voice "descended ever so slightly from boy soprano to his current androgynous high tenor". In the mid-1970s, the singer adopted a "vocal hiccup" as seen in "Shake Your Body (Down to the Ground)". The purpose of the hiccup—somewhat like a gulping for air or gasping—is to help promote a certain emotion; be it excitement, sadness or fear. With the arrival of Off the Wall in the late 1970s, Jackson's abilities as a vocalist were well regarded; Allmusic described him as a "blindingly gifted vocalist". At the time, Rolling Stone compared his vocals to the "breathless, dreamy stutter" of Stevie Wonder. Their analysis was also that "Jackson's feathery-timbered tenor is extraordinary beautiful. It slides smoothly into a startling falsetto that's used very daringly". 1982 saw the release of Thriller, and Rolling Stone were of the opinion that Jackson was then singing in a "fully adult voice" that was "tinged by sadness".
The release of "Bad" in 1987 displayed gritty lead vocals on the verse and lighter tones employed on the chorus. A distinctive deliberate mispronunciation used frequently by Jackson, occasionally spelt "cha'mone" or "shamone", is also a staple in impressions and caricatures of him. The turn of the 1990s saw the release of the paradoxical, introspective album Dangerous, here Jackson used his vocals to intensify the split themes and genres described earlier. The New York Times noted that on some tracks, "he gulps for breath, his voice quivers with anxiety or drops to a desperate whisper, hissing through clenched teeth" and he had a "wretched tone". When singing of brotherhood or self-esteem the musician would return to "smooth" vocals. "In the Closet" contained heavy breathing and a loop of five scat-sung syllables, whereas in the albums title track, Jackson performs a spoken rap. When commenting on Invincible, Rolling Stone were of the opinion that—at the age of 43—Jackson still performed, "exquisitely voiced rhythm tracks and vibrating vocal harmonies". Nelson George summed by Jackson's vocals as, "The grace, the aggression, the growling, the natural boyishness, the falsetto, the smoothness—that combination of elements mark him as a major vocalist".

Цитат от статията за Майкъл в Уикипедия.
Ще ми се някой да го преведе, и да подискутираме за начина му на пеене, ако се намерят ентусиасти.

Темата е много хубава, ама има доста музикални термини и ще трябва игра докато се преведе точно. На този етап нямам необходимото време иначе с голямо желание

Ех, това текстче го прочитам и препрочитам - шоколад за моята душа, както казва Алишката
Аз не знам дали ще успея да го преведа, но ще пробвам

Майкъл пее от дете и през годините гласът и стилът му значително се
променят заради пубертета и личните му предпочитания за вокална интерпретация
на жанровете, в които избира да пее. Между 1971 и 1975 гласът му плавно преминава
от момчешко сопрано до сегашния му висок тенор. В средата на 70те
той усвоява т.нар. вокално хълцане , например в Shake Your Body ( Down To
The Ground). Целта на хълцането ( нещо като задъхване ) е да покаже
определена емоция: вълнение, тъга или страх. С излизането на Off The Wall
през 1979 вокалните способности на Майкъл са добре приети.
Allmusic го описва като невероятно надарен вокалист.
В същото време Rolling Stone го сравняват със задъханата,
замечтана накъсаност на гласа на Стиви Уондър.
Техният анализ казва също, че мекият тембър на Майкъл е необикновено красив.
Той плавно преминава в изумителен фалцет, използван очарователно.
През 1982 излиза Thriller и Rolling Stone са на мнение, че Майкъл вече пее с
напълно зрял глас, примесен с тъга.
При албума Bad през 1987 се чуват твърди вокали в куплета и по-меки
тонове в припева. Отличителена, преднамерена грешка в произнасянето,
често спелувана като "cha'mone" или "shamone" е също елемент от вокалното
му описание и изразяване.
В албума "Dangerous" Майкъл използва гласа си да подсили и раздели темите
и жанровете, в които е пял до сега. New York Times забелязва, че в някои песни
гласът му трепти с безпокойство или пада до отчаян шепот, съскащ през
стиснати зъби и има нещастен тембър. Но когато пее за приятелстов или самоуважение,
Майкъл се връща към нежните вокали. "In The closet" съдържа тежко дишане
и a loop of five scat-sung syllables ( това убийте ме, не мога на български да ви го преведа ).
И изговаряне на част от текста както и в заглавната песен в албума.
Когато коментират Invincible Rolling Stone са на мнение, че на възраст 43 години Майкъл все още пее идеално изпълнени ритмични парчета и вокални хармонии с ясно вибрато.
Nelson George прави обобщение на вокалите на Майкъл: "Грацията, агресията, естественият
момчешки звук, фалцетът, мекотата - тази комбинация от елементи прави Майкъл
един от най-добрите вокалисти.


Съжалявам, ако има неточности, толкова мога. И да ми извините абзаците и пренасянето на нов ред, че не мога в момента да ги оправям

Благодаря ти, Дамянче!

Уау,Дамянски,благодаря!

Не съм толкова навътре в музикалните тънкости,но мисля,че има доста истина в статията!